събота, 26 декември 2009 г.

YouTube- ARIA: Authonomas Republic Ivan Angelove

http://www.youtube.com/results?search_query=ARIA%3A+Authonomas+Republic+Ivan+Angelove&search_type=&aq=f

КЛИПОВЕ от тв шоуто на Иван Ангелов по ТВ+ на Булсатком




петък, 25 декември 2009 г.

Социалната фобия или ...

Автор: Д-р Ирина Лазарова

...Сцената, светлините, тишината, очакването, собственият ти изкуствен глас, звучащ нелепо и смешно, пулсът в гърлото, пресъхналите устни, задъхването, изгарящата руменина, хаосът в главата...лица, лица, лица...стаената насмешка...присъдата...

Всеки от нас, в ежедневието си, има своите малки и големи сцени и всеки има нужда публиката му да бъде добронамерена и приемаща...е, най-добре би било – ликуваща...от изпяването на песничка за 8-март, през тягостнто изпитване „на дъската”, през купоните, на които си в центъра на вниманието, до сериозните изпити, конкурси, публични доклади и презентаци...На всеки е позната тревогата, вълнението, задушаващата несигурност от това какво ще си помислят другите и дали съответното представяне няма да се превърне в най-грандиозния и окончателен житейски провал...

Какво е социална фобия?

Почти всеки, поне веднъж в живота с е изпитвал тревога и напрежение в различни социални ситуации, обикновено свързани с общуване и носещи потенциалната „опасност” човек да бъде преценяван, сравняван, избиран и т.н. Социалната тревожност е едновременно свързана с огромното старание да направим добро впечатление и ужасната ни несигурност, че това наистина ще стане, т.е. със страхове, че ще бъдем отхвърлени.

Тези страхове не рядко могат да предхождат с дни и часове самото събитие и да са свързани с интнзивни телесни прояви (треперене на ръцете или гласа, внезапно изчервяване, заекване, изпотяване, прилошаване, сковаване, подкосяване на краката и т.н.), които се проявяват в самата проблемна ситуация, но и само при представата за нея. Този вид преживяваня карат хората да се опитват по всякакъв начин да избягват участието си в будещите страх от отхвърляне ситуации – тогава говорим за социална фобия.

Не всички хора със симптоми на социална фобия имат едни и същи страхове. Някой се страхуват, че ще ги помислят за грозни или зле облечени, други смятат, че изглеждат в очите на околните глупави, непохватни и срамежливи, а трети са убедени, че хората в конкретните социални ситуации само ги дебнат за да се изложат и провалят в нещо, за да може след това да им се подиграват. Но така или иначе страдащите от социална фобия, предполагат негативно мнение за себе си от страна на околните – очакват, че те непремнно ще забележат нещо лошо в поведението им, външния вид, представянето и т.н. Една част от хората със социална фобия се страхуват предимно от последствията, свързани със социалните контакти и социалното участие въобще – те често казват за себе си:”...аз не обичам да съм център на внмание; няма да се справя; по-добре друг да каже вместо мен...” и т.н. За други пък, е по-важно представата им за собствена значимост да съвпада с мнението на околните: „...ако се изчервя, влизаки в кабинета, те веднага ще си помислят, че съм някоя тъпа и срамежлива и няма да погледнат на мен сериозно...; ако сбъркам и един тон по време на концерта, те ще си помислят, че съм посредствен мзикант...”

Социалната фобия и псхиатричните класификации

Според Международната класификация на болестите – Х ревизия, социалните фобии спадат към тревожните разстройства и често започват в юношеството и се центрират около страха от критично отношение от страна на други хора в сравнително малки групи, обикновено водещ до избягване на социални ситуации. Социалните фобии могат да са дискретни (т.е. ограничени до ситуации на хранене на публични места, говорене пред публика, срещи с противоположния пол и т.н.) или дифузни – включващи почти всички социални ситуации извън тесния семеен кръг. От значение може да е страхът от повръщане на публично място. Директната конфронтация очи в очи може да е особено стресираща в разлчните култури. Социалните фобии обикновено са съпроводени с понижена себеоценка и страх от критика. Те често могат да се проявят като оплаквания от изчервяване, треперене на ръцте, гадене или позиви за уриниране. Пациентът понякога е убеден, че една от тези вторични телесни прояви на тревожност, всъщност са основният му проблем; симптомите могат понякога да се усложнят до пристъпи на паника. Избягващото поведение по отноение на проблемните ситуации е много отчетливо и в екстремни случаи може да доведе до почти пълна социална изолация.

Най-общо при социалната фобия човек се страхува от спектър от социални ситуации, в които може да бъде подложен на оценка - например представяне пред група хора. Попадайки в такава ситуация, човекът страдащ от социална фобия, предвижда негативна оценка за себе си и се страхува от това. Този страх може да подкопае или компрометира представянето му и това допълнително подхранва безпокойството - човекът става по-тревожен.

Обикновенно симптомите на социална фобия в преобладаващия брой от случаите са по-леко изразени в сравнение с описаните по-горе и тогава е уместно да говорим за симптоми на социална тревожност.

Белези на социална тревожност са нормална проява в определени, специфични ситуации на публична изява. Те помагат човек да се мобилизира за по-добро представяне, непрекъснато отчитайки реакциите на публиката и му дават шанса до известна степен да моделира поведението си спрямо тези реакции. Съществуват два крайни варианта на поведене в тези специфични ситуации – в една част от случаите, човек се безпокои до степен, че се отказва преждевременно от изява пред публика, а другата крайност е, когато човек безкритично се представя пред публиката, без да се интересува от отзвука, който неговата изява предизвиква у хората.

Ситуациите, в които се проявяват симптомите на социална тревожност са най-разнообразни. Общото за тях е, че това са ситуации на социално участие, при които има възможност човек да бъде активно, внимателно и подробно наблюдаван и поради това съществува възможност да бъде подложен на критика, т.е. в основата на това разстройство е страх от негативна оценка или отхвърляне от страна на други хора. Иначе казано основен симптом на социалната фобия е силен и устойчив във времето страх от изпадане в неудобно положение и унижение на обществени места (в социални ситуации). Тревогата се усеща също така и при предвиждане на възможността за попадане в такава ситуация. Социалните фобии може да се фокусирани върху частични аспекти на социалното участие, такива като говорене, ядене или писане пред публика, посещение на обществена тоалетна и т.н.. Обикновенно обаче тя е по-всеобхватна и се проявява в повече от една специфична ситуация на социално участие. Една от най-често срещаните ситуации, предизвикваща симптоми на социална тревожност, е говоренето пред публика.

Разбира се, съществуват редица културални и индивидуални особености. Например някои хора със социална фобия се чувстват по-комфортно, когато се изявяват (напр. говорят) пред непозната публика и стават по-тревожни в по-близка среда; други се чувстват по-добре, когато се изявяват пред хора, които познават добре и чиито реакции познават добре, и имат затруднение да установяват нови отношения.

Накратко казано социалната фобия представлява остро настъпващо състояние на интензивна тревожност в типичните ситуации на социално участие, описани по-горе.

Симптомите са са сходни на тези при останалите тревожни разстройства и се подразделят на три типа: вегетативни(телесни), поведенчески и субективни (емоционални и когнитивни). Пациентите по-често представят като основен проблем, оплаквания, свързани с телесните симптоми на тревожност (напр. изчервяване, треперене на ръцете, пресъхване на устата, сърцебиене, изпотяване, чувство на прималяване).

Някои от съвременните класификации на психиатричните разстройства разграничават два варианта на социална фобия: генерализирана и специфична (ограничена) социална фобия. Генерализираната социлана фобия често е хроничен проблем и значително нарушава социалното функциониране. Характеризира се с избягване на повечето публични ситуации (включват почти всички социални ситуации извън семейния кръг), което може да бъде трудно за разграничаване от тревожното личностово разстройство (избягваща контакти личност) и агорафобията (страх от напускане на дома).

При специфичната социална фобия симптомите се разгръщат само при малък брой определени ситуации (напр. говорене пред публика, хранене на публични места, срещи с противоположния пол и т.н.).

Според диагностичния класификатор на Американската психиатрична асоциация, социалната фобия представлява: “Подчертан и устойчив страх от една или повече ситуации, в които субектът е подложен на внимателно наблюдение от страна на другите и се страхува, че може да направи нещо или да постъпи така (или ще покаже симптоми на тревожност), че то да предизвика унижение или срам. Примери: неспособност да продължи речта си при публично изказване; страх да не се задави с храна по време на хранене в ресторант съвместно с други хора; страх, че няма да се справи с уринирането в обществена тоалетна; опасение, че ръката му ще започне да трепери при писане в присъствие на други; страх, че ще каже нещо глупаво или че няма да съумее да отговори на въпрос в публична ситуация. Тези ситуации се избягват или се понасят с интензивна тревога. Поведението на избягване пречи на нормалния живот или социалната активност, а също и на взаимоотношенията с други хора или човекът преживява тежки страдания от това, че изпитва този страх. В същто време пациентите разбират, че техните страхове са несъразмерни или нереалистични”.

Някои от хората, страдащи от социална фобия, за облекчаване на симптомите на тревога, приемат алкохол и злоупотребата с алкохол при хората с това разстройство е по-разпространена в сравнение с тази при здравите.

Какво е разпространението на социалната фобия

Социалната фобия е едно от най-разпространените тревожни разстройства сред населението. В популациите на Северна Америка и Западна Европа, приблизително 10% от населението в даден момент от живота си е имало явни симптоми на социална фобия.

Установено е, че 3-13% от хората в общата популация в определен период от живота си са страдали от тревога, свързана с представянето си пред група. Процентът на хората, които страдат от социална фобия през целия си живот се колебае между 1- 2,5%. Изследванията показват, че около 90% от интервюираните са отговорили утвърдително на въпроса дали са се чувствали плахи и неуверени в повече от една социална ситуация по някое време през живота си, а 30-40% са определили себе си като срамежливи и към настоящия момент.

Преобладаващата част от по-новите изследвания, установяват, че в определени части на света, от симптоми на социална фобия, жените са засегнати до два пъти повече от мъжете, като в това отношение имат значение редица културални фактори. Най-ниска честота на това разстройство е установена в Сеул и Тайван - 0,5% пожизнена болестност за общото население, но и там жените са засегнати два пъти по-често от мъжете. Изследванията, установяващи такива ниски нива на болестност, са базирани на критериите на DSM-III и не могат да бъдат валидни за т.нар. “подпрагово” изразена социална тревожност, която е много често срещана.

Очертаваните две нива на тежест на социалната тревожност в епидемиологичните проучвания са базирани на количеството симптоми, степента на изразеност на избягващото поведение и съответно степента на нарушение на социалното функциониране. Използвайки този подход някои изследватели (Lepine et al.) установяват, че 7,3% от хората съобщават за средно изразена социална тревожност по някое време от живота (2,3% понастоящем изпитват това състояние), докато само 1,9% са имали тежка социална тревожност в някакъв етап от своя живот (Lepine & Pelissolo, 1997).

Резултатите от едно ново изследване, проведено в Базел, показват пожизнена болестност от 16% (Wacker et al., 1992), а друго, проведено в САЩ (National Comorbidity Survey, NCS) намира 13,3% (11,1% при мъжете и 15,5% при жените, а 30-дневната болестност е съотв. 3,8 и 5,2%) (Kessler et al., 1994, Magee et al., 1996). И при двете цитирани обследвания са използвани диагностичните критерии на DSM-IIIІІІ-R. При използване на МКБ-10 (Международна класификация на болестите - 10 ревизия), в същата популация се установява пожизнена болестност от 9,6% (NCS). Тази разлика подчертава важността на използваната класификационна система. Например едно от условията за диагностициране на социалната фобия според МКБ-10 е “фобийните ситуации да се избягват всеки път, когато е възможно”. Избягващото поведение обаче е характерно само за по-тежко изразените форми и то не бива да се разглежда като задължително условие за наличието на социална фобия, а само като индикатор за тежестта й.

Кога възниква социалната фобия?

Обикновено страхът от общуване и свързаните с него поведенчески отклонения възникват между 15 и 20 годишна възраст. Но често хората, които имат такива проблеми в юношеството, споделят, че са били срамежливи от много по-ранна възраст и са предпочитали като деца да избягват срещи с непознати или слабо познати хора, като тревожността им се е усилвала пропорционално на социалната принуда за общуване.

За първи път възрастта при началото на разстройството е изследвана при една субгрупа от 97 индивида със социална тревожност. Установена е средна възраст на началото- 15,5 години с два пика: в интервала 0-5 години и 13 години.

Как възниква социалната фобия?

“...Ами просто така. Беше много лесно. Целия ти живот е напълно скапан(и то още от самото начало). Не можеш да постигнеш нищо.Изолираш се напълно защото не можеш да се държиш адекватно като си с други хора(примерно те е страх да отидеш до магазина щото продавачката може да те погледне на криво ако заекнеш примерно (и от страх да не се изложиш се излагаш 100%). Нямаш никакви приятели. Като те заговори някоя мацка, примерно, целия позеленяваш и почервеняваш от страх и мислиш само как да се оттървеш от ситуацията. С времето се натъпкваш с комплекси и след тях идват и яките депресии(даже вече си бях избрал от къде ще скачам (говоря за самоубийство, не за парашутизъм)). И, един слънчев ден, разбираш какво е социална фобия, изчиташ всички текстчета в нет-а, разбираш че пича, за който пишат в тях си ти и разбираш че не си напъло откачено извънземно а просто си имаш фобийка...”

Различни теоретични парадигми могат да бъдат използвани при обяснението за възникването на симптомите на социална фобия. Тук ще представим част от когнитивния модел, според който емоционални проблеми възникват от начина, по който човек организира и интерпретира реалността. Те се появяват в резултат на заучени отношения или допускания, които човек е използвал още от ранна възраст за да разбира света.

Хората се разстройват не от събитията и ситуациите, които възникват, а от личното значение, които последните имат за тях. Когато значението е негативно, резултатът е негативна емоция. Едно и също събитие има различни значения за отделните хора (или дори за един човек, но при различни обстоятелства).

Във всекидневието има множество ситуации, които са обективно опасни. В тези ситуации перцепциите на хората често дават реалистична оценка на заплахата. Когнитивните теории постулират, че в състояние на тревожност, индивидите системно надценяват опасността. Такова надценяване автоматично и рефлекторно активира “програмата за тревожност”. Когато конкретната ситуацията е неправилно възприета като заплашителна (погрешно възприятие, негативна автоматична мисъл), отговорите, активирани от програмата за тревожност са неподходящи за ситуацията.

При разгръщането на симптомите на социална фобия в конкретната социална ситуация, възприемана като застрашаваща, възникват поредица от негативни автоматични мисли(“ще се изложа!; ще се разтреперя!; всички виждат, че съм ужасно несигурен и напрегнат!; ако не се представя блестящо всичко е загубено!; аз съм глупав и всички ме мразят!” и т.н.), които пораждат бързи негативни емоционални отговори (тревога, страх, ужас), които от своя страна обуславят интензивни вегетативни (телесни) прояви на страх (треперене, сърцебиене и т.н.), а те от своя страна са придружени от интензивни поведенчески реакции (бягство, вцепеняване, заекване и т.н.).



В ситуациите, в които възникват симптомите на социална фобия се оформя един специфичен “порочен кръг”, от който на практика не е възможно да се излезе, освен чрез бягство от ситуацията и избягване на следващи такива. Това много често води до изолация и цялостно нарушаване на социалното функциониране.

Как се да се справим със социалната фобия?

Социалната фобия е лечимо психично разстройство. Ефективни подходи за повлияването на симптомите й, са медикаментозното лечение и психотерапията.

Медикаментозното лечение включва прилагане на антидепресанти от различни групи, които повлияват в дългосрочен план тревожността и ниската себеоценка и транквилизатори (бензодиазепини - медикаменти подобни по химичната си структура на диазепама), които повлияват бързо и ефективно ситуативно настъпилите страх и тревожност. Транквилизаторите не е подходящо да бъдат използвани за дългосрочно лечение, тъй като съществува опасност от развитие на зависимост. Тези медикаменти е необходимо да бъдат от изписани от психиатър, след провеждане на консултация и определяне на индивидуално адекватната медикаментозна комбинация, дозировка и схема на лечение, както и осигуряване на дългосрочно проследяване на симптомите и повлияването им.

Психотерапевтичните подходи се фокусират основно върху психологичните причини за възникване на социалната фобия и са свързани с дългосрочна работа с психотерапевт. Различни психотерапевтични направления дават възможност за справяне със социалната фобия – психодинамични, когнитивно-поведенчески, фамилни, групови и т.н., но като цяло започвайки психологична работа, е необходимо да се приеме, че “излекуването” няма да стане мигновенно и магически, а ще е нобходимо време, през което Вие ще изследвате и разбирате проблемите си и постепенно ще се учите да ги управлявате.

Най-популярна с успехите си по отношение на социалната фобия, е когнитивно-поведенческата терапия. Тя е фокусирана основно върху работа с негативните автоматични мисли и възприятия, които обславят тревогата и избягващото поведение, както и върху специфичното обучение в социални умения и формирането на алтернативни стратегии за справяне в различни ситуации.

Опитат показва, че в значителен брой случаи най-ефективното справяне със симптомите на социална фобия, е комбинирането на медикаментозна терапия и когнтивно-поведенчески подходи.

Как в България правеха мощни компютри

Голяма машина ЕС-1035 - суперкомпютър, откраднат от Ай Би Ем от български специалисти. Снимка: от рекламна дипляна на ДСО “ИЗОТ”

Антон Андонов е работил като програмист в Централния институт по изчислителна техника и технологии – София в продължение на 20 години – от 1970 година до фалита му през 1990 година. Ето неговата история за славното компютърно минало на България:

„През 1970 година бях студент по математика четвърти курс, производствен профил. Реших да прекъсна за една година и да поработя нещо по специалността, защото вече се бях оженил и имахме финансови затруднения. Отидох при проф. Благовест Сендов, който ми беше преподавател, обясних му ситуацията и го помолих да ме насочи някъде за работа. Тогава той ми даде препоръка и ме изпрати при Жоро Пенчев в Централния институт по изчислителна техника и технологии (ЦИИТТ), който беше създаден 4 години по-рано.

За да ме вземат на работа там, трябваше да държа тест на фирмата IBM. Това бяха логически задачи, които се решават за време, повечето картинни. Примерно, показват ти 3 картинки и трябва да избереш четвъртата от няколко възможни. Имаше и някои словесни. На конкурса се явихме около 40 човека. Аз се класирах на трето място. Този, който стана първи, имаше два пъти повече точки от втория. Постижението му беше феноменално. Никой, дори в Щатите, не беше успявал за това време да постигне такъв резултат.

Антон Андонов, който е разработвал софуер на крадените от Ай Би Ем машини. Снимка: авторката

По-късно станахме колеги и го попитах: „Абе, Цецо, как успя да направиш такъв рекорд на теста?“, а той ми каза: „Ами хоби… Всяка седмица си купувам вестник „Поглед“ заради страницата с логически задачи. Решавам ги и изпращам по пощата верните отговори. Задачите във вестник „Поглед“ са подобни на теста на IBM, но са несравнимо по-трудни – все пак имаш цяла седмица да ги решиш. Тези на теста ми се видяха безкрайно лесни. Само щраках правилните отговори един след друг…“

Изчислителната техника, която развивахме през 70-те и 80-те години в ЦИИТТ, беше по подобие на големите машини на IBM. България тогава работеше за Съветския съюз. Докато руснаците издигаха в култ способностите на човешкия мозък, американците мощно напредваха в изчислителната техника. Когато руснаците се усетиха, че трябва да ги настигат, вече бяха безкрайно изостанали. Единственият начин някак си да компенсират, беше да копират от американците.

Тогава водеща в Щатите беше фирмата IBM (International Business Machines), така че ние трябваше да „усвоим“ нейните постижения. По това време всичко, което летеше в космоса – ракети, совалки и др., беше с машини на IBM и с тяхна операционна система.

Голяма машина IBM-36, 25-и модел. Оранжевата част в дъното е централният процесор. Черният сандък вдясно е карточетящо устройство с поставени отгоре перфокарти. Вляво се виждат лентовите устройства. Снимка: Ай Би Ем

Компютрите на американците за масова употреба бяха 3 вида - големи машини, мини машини и микро машини. В наши дни масово са се наложили микро машините (РС), но по онова време в България бяхме чували за РС-та само на теория. Имаше само големи машини и мини машини, от които соц. лагерът трябваше да копира технологията. За целта нашият институт купуваше машина на IBM (те имаха представителство в България), а после я разглобяваше и правеше подобна, но с логиките и със софтуера на IBM.

Ние, програмистите, изучавахме софтуера. Как ставаше това? Съвременните изпълними файлове от софтуера на персоналните компютри завършват с “.exe”, например – programa.exe. Програмите на големите машини нямаха такова разширение .exe. Състояха се от едно име и просто се стартираха. Софтуерната програма има 3 състояния, подобно на етапите от развитието на пеперудата – гъсеница, какавида и пеперуда. Изпълнимият файл .exe е пеперудата. Но ако искаш да го промениш, трябва да тръгнеш от първичното му състояние, тоест - от гъсеницата, което на компютърен език се нарича сорс вид (source).

В днешно време има програми, които изчитат и преработват всичко, докато ти направят пеперудата, както и обратното – от exe връщат всичко до source – вида, така че програмистът да може по човешки начин да види цялата логика. Тогава на голямата машина имахме само изпълними програми, пеперуди, но не и обратните програми, които да превърнат машинния код в езика Асемблер. Така че, самите ние трябваше да изпълняваме ролята на такива програми. Разглеждахме машинния код и описвахме – това е инструкция, това са данни, това е инструкция и т.н. Първо си ги маркирахме, а след това превръщахме всички числа в инструкции на Асемблер и си правехме сорс вида. Разучавахме подробно логиката на програмите и ги коментирахме.

Сменяхме всички текстове от английски – на руски и на български, и пускахме пак програмата да работи, все едно вече е наша. По този начин соцлагерът се опита да си направи своя система, подобна на IBM. Казваше се ЕС – единна система. Българските машини, копирани от IBM, бяха ЕС-1020. Руските бяха ЕС-1030.

Оригиналните машини бяха IBM-360, което значи трето поколение на 60-те години. След това станаха IBM-370 (през 70-те години). Накрая излезе четвърто поколение. По това време американците вече много се пазеха и не искаха да продават от новите машини на никого, но в нашия институт бяха намерили начин да вземат една отнякъде и да я изкопират. Софтуерът е ясно – ние го преработвахме.

Панел към централния процесор на голяма машина IBM-360. Снимка: Университет Станфорд

Така в ЦИИТТ се появи голяма машина от четвърто поколение по подобие на американската. Беше единствена по рода си в целия соцлагер. И вече не се казваше ЕС, а ИЗОТ-310. От института така си повярваха, че започнаха да я продават – на Индия 5-6 машини, за Африка изнесоха… Американците явно много са се ядосали, защото, въпреки студената война и социалистическия режим тук, пристигна делегация от Щатите, специално да предупреди България да не продава повече от тези машини по света. И ние престанахме.

IBM пускаше различни рилийзи (издания) на софтуерните си системи и транслатори. Когато потребители им се обадят, че са открили грешка, те я отстраняват и пускат нов рилийз. Веднъж, докато разглеждах една фаза от транслатора на Асемблер, открих 2 грешки, но смее ли някой да се свърже с IBM? Направо ще те обесят. Вместо това, дойде делегация от най-големия софтуерен институт в соцлагера, който беше в град Минск, Беларус, шефът ми Христо Хитов ме извика и аз трябваше да докладвам на руснаците. Показах им примери, при които се получава неверен резултат от компилацията, обясних им как се отстраняват грешките, руснаците ми казаха два пъти: „Спасибо, спасибо“ и това беше.

Лентови устройства на социалистическия суперкомпютър. Снимка: Башеду.ру

В института имахме и оригинална машина на IBM-360, 25-и модел. В началото на 70-те тя беше сред най-модерните в света. Само централната й част (процесор и оперативна памет) струваше над 1 милион долара. Ако нещо се случеше с нея, от представителството на фирмата в София за 24 часа докарваха със самолет тук резервните части от Виена и веднага ги сменяха. Оперативната й памет (RAM-паметта) беше 48 килобайта (б. а. - днес 48 килобайта е един текстов файл (документ) на Word). От нея 10 килобайта (К) заемаше операционната система, а за програмите оставаха 38К. На тези 38К ние бяхме направили счетоводна система за целия институт. Хард дисковете бяха 3.5 мегабайта (б. а. - колкото една съвременна цифрова снимка с добро качество).

Панел към централния процесор на голяма машина IBM-360. Снимка: Ай Би Ем

По-късно – в началото на 80-те години, получихме от IBM три нови, 300 мегабайтови хард-диска, специално за АСУ-то, в което аз вече работех (АСУ - Автоматизирани системи за управление). Отидоха колеги да ги освобождават от митницата и там, на вилката, тръгнали да вдигат един от дисковете, той нещо се наклонил, шефът на изчислителния център Весо Вълков се опитал да го задържи, но дискът паднал върху него и го пребил. Беше му смазал таза. Човекът лежа цяла година гипсиран в корито, потрошен от това чудовище, 300-мегабайтовото дисково устройство. А сега картата ми с памет за телефона, която е 2 гигабайта, е толкова малка, че ме е страх да не я загубя…

Централен процесор на голяма машина, соц-производство. Снимка: Башеду.ру

Вътрешните стени на залата, в която се намираше машината IBM-360, бяха изолирани от външните с въздушен коридор. Подът беше двоен. Под него минаваха кабелите и връзките между отделните устройства - принтери, карточетящи устройства (защото се използваха хартиени карти – перфокарти), лентови устройства (на които последователно записваш, а после четеш от тях), дискови устройства и др. Имаше специална противопожарна система. Бяхме инструктирани, при сигнал за пожар, веднага да напускаме залата, защото 2-3 минути след него автоматично се пускаше въглероден диоксид да гаси огъня.

Антон Андонов Снимка: авторката

Машината IBM-360, 25-и модел, беше модерна и компактна – само централната й част беше висока колкото мен и дълга 3-4 метра (смее се). Отделно бяха другите устройства. В залата имаше климатична инсталация, която да поддържа непрекъснато една и съща температура. Хладилни инсталации и вентилатори непрекъснато охлаждаха техниката. Ако някой от хладилниците се развали, машината веднага се спира. Вдигне ли се малко по-високо температурата, може да стане голяма беля.

По скорост IBM 360, 25-и модел, можеше да изпълнява 16 000 - 20 000 операции за 1 секунда. Сега един Пентиум 4 (който също вече е сравнително стара технология) изпълнява 2 операции за един такт в честотата. Това означава следното – ако процесорът е 1 гигахерц, той може да изпълнява 2 милиарда операции за една секунда. Сега новите многоядрени процесори не знам вече колко са мощни – сигурно изпълняват по 100 милиарда операции. В един съвременен процесор, въпреки че изглеждат толкова малки, има към 800 милиона транзистори. Всичко вече е микро.

Запаметяващо устройство на магнитен диск. Снимка: Башеду.ру

Идеологическата разлика между голямата машина и PC-то е огромна. Там външните устройства – екрани, дискове, принтери и др., си имаха свои процесори и работеха със собствена логика, безкрайно бавно спрямо централния процесор. При PC-тата централният процесор управлява всичко.

След 1989 година ЦИИТТ рухна. Той беше създаден, за да настига Запада, но след разпадането на соцлагера вече не вървеше да крадеш и да копираш труда на американците. Предметът на дейност на института отпадна. Фирмата IBM, която толкова се мъчехме да догоним, също стана жертва на новите технологии, защото подцени възможностите за развитие на PC. Настъпи ерата на Microsoft.”

четвъртък, 24 декември 2009 г.

Снимки на АРИА - Шоуто на Иван Ангелов - АРИА - епизод Коледа

http://www.facebook.com/pages/ARIA-Souto-na-Ivan-Angelov/325828355423?ref=mf#/album.php?aid=351070&id=325828355423



Image and video hosting by TinyPic

сряда, 23 декември 2009 г.

http://www.facebook.com/pages/ARIA-Souto-na-Ivan-Angelov/325828355423?ref=mf

АРИА - Шоуто на Иван Ангелов


Мрежа:
TV+
Жанр/Стил:
Вечерно Шоу






Ivan-angelov.com

Това е фенсайта на Иван Ангелов.